evo šta rekoh dan posle izbora

 

Какво означава за Сърбия победата на Борис Тадич?
Струва ми се, че се стигна до една много здравословна подялба. Най-накрая имаме два лагера, окрупняване на политическата сцена в Сърбия. Единия лагер очевидно предвожда Демократическата партия (ДС) на Тадич и то с максималната скорост, която сръбският политически живот може да позволи. Все пак имаме 2.2 милиона души, които гласуват за радикалите.
Другият лагер е Радикалната партия (СРС) и нейната политика.  Дали начело на този лагери  ще имаме формално Томислав Николич, или Велимир Илич или Кощуница или Воислав Шешел, ако се завърне от Хага, това вече няма значение. И правителството на Сърбия вече е разделено на тези два лагера. Струва ми се, че едно от най-хубавите неща, които се случиха на Сърбия, бе именно това, че Кощуница не подкрепи Тадич преди втория тур, за да може тази диференциация да проличи още по-ясно. Трябва обаче да се прави разлика между избирателите на СРС и ръководството на партията. Що се отнася до народния блок, мисля, че сериозна отговорност на политиците, а и на медиите е, че СРС има толкова висока подкрепа. Агенция Strategic Мarketing преди дни обяви много интересни резултати - 60% от привържениците на СРС също са за присъединяване на Сърбия към Европа. Това показва две неща - първо посланието какво точно е ЕС при нас все още е доста слабо. Второ - явно тези хора не схващат, че СРС прави всичко възможно да спре Сърбия по този път и че това е техния истински интерес.

Какво ще се случи с правителството? Ще оцелее ли коалицията, след като Кощуница не застана зад Тадич, а той пък спечели и без подкрепата на премиера?
Това е добър въпрос. Тук трябва се вземе предвид ситуацията, в която се намира Сърбия. На международната общност в момента не й е неужна Сърбия, която е в процес на местни и парламентарни избори. Много добре ще е, ако на вълната на тази победа, Тадич успее да засили позицията на своята партия в кабинета и той бъде този, които има определяща позиция при формирането на външната политика. По отношение на общественото мнение в Сърбия, тази теза и Косово, и ЕС е максимумът, който в момента може да се постигне. Според мен Тадич трябва да продължи тъкмо с такава политика.  Невъзможно е да си президент и да кажеш аз се отказвам от Косово. Това не би направил нито един друг държавник. Същественото в момента е не реконструкцията на правителството, а превземането на воденето на външната политика, ускоряване на преговорите с ЕС и мълчаливо допускане на европейската мисия в Косово. Последното е в интерес на целия регион. Надявам се, че Тадич ще направи това, ще събере достатъчно политическа мъдрост, за да схване, че някои политически жестове се оценяват след  доста време, не само от едно поколение. И че ние сърбите вече имаме лоша обремененост с щетите, които сме нанесли на региона и не сме в положение да избираме.

Какво ще се случи, ако все пак се стигне до независимост и част от страните в ЕС я признаят?
Трябва да бъдат разграничени действията, които Брюксел ще предприеме в оперативен план от факта, че ЕС не единствената институция, която ще каже ние признаваме Косово. Според мен това ще бъде достатъчно за сръбската общественост. Посланието Косово да бъде защитено чрез една стабилна Сърбия в ЕС, е подходящо за настоящия момент.  Аз лично се надявам, че ще се стигне до някакво формално радзеляне на Косово. Винаги съм била срещу разделението по етнически граници, но обстоятелствата междувременно се промениха. Виждаме в Босна една функционална неспособност, която не трябва да се повтаря в Косово. Съмнявам се, че мисията на ЕС изобщо някога ще функицонира в Северно Косово, макар че ще влезе и там. Това не е добре за Сърбия, защото и занапред ще има едни неопределени отношения. Ако разделянето ще смири страстите и най-накрая ортвлече вниманието на сръбските избиратели върху други теми, тогава защо не. Ние вече две години сме "single issue state", независимо какво се говори в кампаниите за корупция, за евроинтеграция и пр., Косово остава главната тема. А управляващата коалиция използва именно Косово като параван, за да върши други неща. Така че разделянето ми се струва най-добрия вариант и за региона и за Сърбия в този момент.

Хората в България се вълнуват какви ще са отношенията ни със Сърбия ако ЕС признае Косово и ние като част от съюза трябва да направим същото. Имаше изказвания дори от страна на Тадич, че Сърбия ще съди всички страни, които признаят независимостта на Косово. Какво трябва да очакваме?
Воин Димитриевич, който е най-добрият ни специалист по международно право, отрече веднага тази възможност. Това беше по-скоро едно предизборно политическо изказване от страна на Тадич. Смятам, че вероятно ще се стигне до едно леко охлаждане на дипломатическите отношения със страните, които евентуално признаят Косово. Аз разбирам и техния проблем, лоялността им към общата европейска политика, както и желанието им да бранят своите собствени интереси и добросъседски отношения. Съседните на Сърбия страни са в доста незавидно положение, но каквото и да се случи според мен нито ЕС нито Сърбия ще окажат някакъв силен натиск. С времето нещата ще си дойдат на мястото. Най-важно е да започне да работи Регионалният съвет за стабилност, организацията, която наследи Пакта за стабилност и Сърбия по никакъв начин да не застрашава възможностите си за сътрудничество с останалите страни от региона.

Сръбското правителство прие план за действие в случай, че Косово стане независимо. Знае ли се какви мерки ще предриемат управляващите по отношение на съседните държави?
Много малко се знае, тъй като този план беше обявен за военна тайна. Единствен Тадич успя да обясни по един рационален начин ситуацията около Косово. Кощуница и хората около него пращат послания как ние имаме пълно право и как нещата ще се развият изцяло в наша полза. Тадич е много по-разумен в това отношение. Той казва - много страни в региона като Гърция, Кипър и Румъния имат свои интереси, заради които не биха признали Косово, не заради Сърбия. Така полека обяснява и на сръбската общественост, че нещата имат две страни и че решенията не са лесни, не само за Сърбия, но и за останалите страни в региона.
 
След като Кощуница каза, че не би допуснал да се ратифицира политическия договор с ЕС, това поставя ли под въпрос евроинтеграцията на Сърбия?
Разбира се. Неговото изказване вече попречи на Сърбия. Ето ние нямаме договор за асоцииране, а вместо това ни предлагат междинно споразумение, така че щетите вече са налице. Но те не са непоправими. Всичко зависи от това, как ще се позиционира ДС сега на сръбската политическа сцена. Дали и занапред ще се примири с това, да има мнозинство в правителството, а Кощуница като премиер, чиято партия няма подкрепата и на 17% от гласоподавателите, да определя политката на страната. Мисля че отговорът на този въпрос ще дойде много бързо. Тук Тадич трябва да е много твърд. Много избиратели гласуваха за него, въпреки че бяха разочаровани от досегашното му поведение и отстъпчивост, просто защото негов противник беше Николич. Сега имаме огромни очаквания и той трябва да има това предвид.  

А какво би се случило ако срещу Тадич на балотажа беше да речем Чедомир Йованович (лидер на либерал-демократите), а не Николич. Щеше ли Тадич да има същите шансове?
Това би било 23 век! Това е в сферата на научната фантастика! Тадич срещу Николич - това е реалната картина в Сърбия. Това са двата лагера в момента. Ако в Сърбия на балотаж имахме двама кандидати с проевропейски програми като Тадич и Йованович, това би означвало вече да сме членове на ЕС.

Какво ще се случва с Кощуница?
Мисля, че той ще има все по-малко значение. Какво ще се случва с него ще зависи най-вече от Тадич.

В какво е тайната на Кощуница? Как така той има толкова голямо значение в сръбската политика, като партията му има доста слаба подкрепа?
По една проста причина - той е прозорец към света на радикалите. Той е онази степен на национализъм, консерватизъм и изолационизъм, която международната общност може да приеме и с която може да разговаря без да се усеща неприятно. Радикалите са поставени под карантина, а Кощуница има идеални връзкимакар че идеологически е от същото тесто. В момента наистина няма разлика между народния блок и радикалите. Те са една аморфна група